Образование 2.0 или как да се подобри комуникацията

между обучаващия и обучаемия

Мина Петрова

Многото проекти и услуги, предоставени ни от откритието Уеб 2.0, са вече факт и част от глобалния информационен свят, от нашия свят. Технократи например за последно проследи 150 милиона блогове, като 74% са на възраст между 18 и 24 години.[1] Брой, който продължава да расте с всеки изминал ден. Уикипедия, която изпревари Енциклопедия Британика по брой статии и брой думи, стана най-известната и в същото време най-пренебрегвана енциклопедия на всички времена.

Същевременно социалните мрежи привличат милиони хора. Свидетели сме на мощната експанзия от преди дни на новата социална мрежа на Гугъл, носеща името Гугъл Плюс, която може би идва в плюс на онлайн пространството. Ставаме свидетели и на разрастването на iTunes, на YouTube. Вече не се стряскаме от дигиталните снимки, а по-скоро от аналоговите. Снимките са големи, едва се побират в блоговете ни, с лекота ги споделяме във виртуалното пространство на Picasa и Flicker. RSS известията, от сайтове за новини, блогове, корпоративни интранет мрежи, приложенията за мобилните ни телефони, пазаруването от Амазон, слушането, качването на видео съдържание в YouTube – всичко това ни прави хора от ..

Листът с примери може да продължи, като понякога студентите могат по-добре да се справят с това. Студентът X може например в момента да има блог, в който да споделя света си с другите или Facebook профил, прескачайки от платформа на платформа бързо и лесно. Могат обаче да не допринасят с нищо към Уикипедия, но тя да е полезна и важна за тях всеки ден. Те могат да постват във форуми, да споделят на стената на приятел, да проверяват снимките на интересуващ ги човек или пък да следят известна личност чрез клиповете в YouTube – това няма значение. Разнообразието на пространството на Уеб 2.0 от игрите на пирати до различните уеб браузъри научиха и дадоха възможност на студентите, в това число и ние, да участваме в социалния живот на виртуалното пространство, като сме част от мрежи, като сме свързани един с друг, да консумираме дигитални медии, а също и разбира се да създаваме дигитално съдържание. Уеб 2.0 не е просто удивителен, той е просто декорът на социума, гръбнакът на медиите.

Как обаче могат университетите да отговорят най-добре на този свят, който се издига сред нас в последните години? След като поддържаме и сме част от  университетски мрежи, подкрепяни сме да се сме част от целия дигитален космос, как се променяме с трансформацията на околната среда? Грижа ни е за личното пространство, за паролите ни, за информацията, която споделяме и бива споделена за нас, но същевременно как преживяваме тази паралелна вселена с нейната прекалена откровеност и общителност? Имаме различни начини, които са изпитани от различни институции, научили се вече от успешната структура, архитектура на живеене, от добрите технологични практики, които променят образованието, но и поставят под въпрос грамотността.

Но коя е успешната информационна структура? Уеб 2.0 е количествен успех, но и  качествен труд. Пример за това разбира се е блогът със своето микросъдържание. За да създадем пост в блог, имаме нужда дори и от един единствен параграф, без да дори да разбираме нещо от HTML. Действието ще ни струва няколко клика, толкова колкото и да си купим нещо онлайн. Нямаме нужда от задълбочени познания по графичен дизайн, уеб сървъри и т.н. Да редактираме статия в Уики ни отнема още по-малко време. За да споделим интересна за нас информация във виртуалното пространство в Delicious също ни отнема секунди. Това улесняване на дигиталното публикуване обяснява бума на споделянето във Фейсбук, особено в България[2]. Като Фейсбук е на първо място в нашата страна по посещаемост, следван на второ място от Гугъл.бг според Alexa.com. А за САЩ важи точно обратното. Американците[3] изглежда обичат да търсят и чак след това да споделят вълненията си.

Много студенти използват блога като платформа, от която да се изказват. Ето затова блоговете са добър метод за подобряване на комуникацията в университета, място за споделяне на големи количества лекционни материали, доста по-лесно от HTML. Разбира се системата MOODLE остава незаменима. И така блоговете биха улеснили преподавателите, а и студентите, правейки „срещите” им по-видими и по-достъпни, а дигиталното преподаване ще се развива все повече.

Именно социалният фактор е този, който често не е предоставен на разположение в базата с данни и системи за управление на курсовете, въпреки че Уеб 2.0 го предоставя. От историята на популярността на социалния софтуер ясно виждаме желанието на хората да комуникират онлайн. Обичаме да се четем взаимно, да се коментираме, да слушаме подкастове, да проследяваме всекидневния живот на хора в Туитър, да се смеем на снимки във Фейсбук, да добавяме в кръговете от познати и приятели хора в Гугъл +. Двупосочната природа на социалния софтуер и ролята и в пиша/чета или чета/пиша в уеб пространството прави тази функция да се засили, като например един коментар може да поблазни трети човек, който да коментира, а след това и четвърти и т.н., което ще увеличи съдържанието като цяло.

Виртуалното обучение, състоящо се само студенти и лектори, трябва да бъде подтиквано към произвеждането на все повече дигитално съдържание, въпреки предпазливостта ни към споделянето на личните данни, в името на напълно оформения и активен социален уеб.

Блогът е място за преподаване с различните си формати, където професори пишат за интересите си в различните области на проучване, като публични фигури се застъпват за интересите си, изискват от студентите да пишат в своите блогове, да споделят мнения, да коментират, да дискутират. Като лесно достъпна Уикипедия е място, пълно с множество статии, написани от студенти – от анатомия до романска поезия и Карл Маркс. Онлайн радиото също е добър пример за комуникация, както и подкастовете.

След като сме уеб граждани, живеещи в свят, пълен с най-различни технологични джобни постижения, свят, който става все повече оформен от уеб 2.0, колективният ни опит с информацията се трансформира постоянно. И ако само до преди един век бяха правени опити за между континентална телефонна връзка, сега гражданите, в това число и студентите все повече предоставят свое лично дигитално съдържание, защо не и творчество, което става основа за глобален разговор, за глобално коментиране, сега можем да снимаме лист хартия още в аудиторията и мигновено той да бъде качен в онлайн пространството.

Ако всъщност целта на образованието е да отвъд четенето, говоренето, писането, медиирането, а е и включването си в света, както и включването на света в себе си, то тогава трябва да се наблегне на творчеството, каквото и да означава то, както споделя Сър Кен Робинсън в интервю Chick-fil-A Leadercast, където говори за това колко важно е да използваме творческия подход на първо място в образованието, а и не само – в живота ни като цяло. Ако е добре студентите да са критични, информирани, мислещи хора, то тогава би било добре да се осмислят плановете за бъдещето, за това как трябва да се подходи към изграждането на мислещи хора. Студентите също така трябва да са подготвени за всякакви ситуации. Библиотеките трябва да са оборудвани съгласно изискващото го в момента време и технологична нужда. За да се повиши качеството на комуникация между обучаващите и обучаемите не е никак прост процес, а е нужна цяла верига от хора – от IT специалисти, до библиотекари, самите студенти, преподавателите.  Всички те, предлагайки своя опит, специфични умения и усилия.

Онлайн курсовете са привлекателни за много студенти. Ако обаче се наблегне повече на количеството, а не на качеството като например повече онлайн курсове, отколкото по-малко на брой, но качествени[4] без да се отчетат конкретните нужди на студентите. Те биха предпочели онлайн курсове, в които потенциалът на уеб пространството отговаря адекватно на нуждите им с подходящото знание и умения, нужни в момента, позволяващи им да виреят добре на глобалния пазар. Не е нужно курсът да е само онлайн, нужно е той така да е построен, че да е в крак с дигиталното време на събитията в момента, текущи тенденции. Курсът трябва да е настроен към практическия опит и творчеството, отхвърляйки старите модели на инструктиране.

Бъдещите такива курсове трябва да са внедрени толкова добре, колкото и Фейсбук в живота ни. Съдържанието да е така интересно, както в любимите ни социални мрежи, информацията да е в реално време.

Уеб пространството като медия вече започна със своите иновативни решения да улеснява човешкия живот, така може да се използва и в образованието, за да се доставя последните новини, гледни точки, и информация. Тук идва въпросът за цената на направата на един такъв интерактивен курс с добър дизайн и функционалност. Всъщност това ли спира всичко, когато нуждата от нов вид образование е крещяща поради демографски и финансови причини. Тук иновацията ще се отплати, ако курсът изглежда, обучава и въвлича така, както е предназначен в онлайн средата.

И така,  съдействие вътре в университета е нужно повече отвсякога. Проектите на уеб 2.0, развиващи се доста бързо дори и за дигиталния свят,  положиха основите за един нов тип образование.Да се споделят общи интереси, снимки, опитности и да споделя знание от различни платформи е еднакво силно и важно днес. Само така можем да извървим пътя си, подготвени за уеб 3.0 реалността.

Ключови думи: блогове, , творчество, социални мрежи, иновация, нови медии

[1] http://www.littlemissmichelle.com/2010/04/why-do-you-blog/ - 13.07.2011

[2] http://www.alexa.com/topsites/countries/BG - 13.07.2011

[3] http://www.alexa.com/topsites/countries/US - 13.07.2011

[4] http://mashable.com/2010/08/06/online-education-social/ - 13.07.2011